сме със теб
в едно и бяло
изтичащо в остатъка
на ампутиране и ръбове
до черното на облото
на обреда и въглени
ще сме покрити
с пепел
материя
която рее се
със вятъра
и ражда се
когато чезне
в безплътното пространство
на изгубени
във превода
ще сме със теб тогава
и няма да те търся
по-реална от овал
на морска пяна
единствена и плътна
когато в ледове скована

относителни са полетите
криле на желанието
или на бягство от себе си
тази вечер кацам
в обгорен от мисли кръг
където ритуално
чакаш ме овъглен
да изгорим в едно
едно какво?
каквото няма
не търся
не намираш
това е нашата надупчена от неразбиране материя
без преводач, без книгата с инструкции
отпреде на която да се кланяме
сега сме голи
отметки върху бялото
бялото какво?
каквото няма
няма ме
не ме търси
и няма да намирам

три бели гълъба се таят над гардероба в моята стая
три бели гълъба зареяни в езеро
езерото зареяно
в поглед в окото на черната птица
разкъсва огледалото с поглед и пръсти
и огън и огън и огън
горящ някак си
некъде някога неопределено зявинаги без винаги
и крещи птицата не кряка
крещи истините са относителни

.
.
.
някога
някъде
някак си

ще ме топлиш
с неопределеността си
ще те моля
за да гребам
с шепи от плътта
която да зачевам
ще бъда само
птицата от снимка
закачена в твойта стая
разпорила тапета
в опит за свободност

очите ти пробиват
моите тапети
мойта истина
бледнее
когато две "някак си"
обръщат ме наопаки
с хастара ми навънка
и свободата, ще пищя отляво,
не е това което мислех че ще бъде
---------------------------------
влизам ли
или излизам
или просто съм обърната обратно
и гледам през твоите
две
истини

влизаш ли
или излизаш
била ли си
някога
някъде
покажи ми
твоят стълб
на упование
и вяра
с когото
зачеваш посоките

всеки взима
и моли
позволение
от 3 и 7
стъпил върху 5
режа от себе си
преди да позволя
на другите
да късат от мен
плът

малко преди
и съвсем малко след
завъртях се 1 път
и спряла пред същия вход
в л и з а м

празнотата в очакване
на следващия гонг
признаващ постъпките ни
макар че такива няма
няма и да има
не и без магията
на обвити в мъгляв дим тела
между 3 и 7 има само тръпки
по и за
отминало и бъдещо
а истината остава
притисната между ни
в опити да диша
но ние няма да й позволим
нали

когато легна си
със думите
без край
и без начало съм

тогава
има само граници-
измислени
забравени
прекрачвани
без драматизъм
или смисъл

и тихо е
в главата ми
а неподвижни
устните
с очите си
мълвя желания
да притежавам
на межу 3 и 7
празнотата

събудих се и казах
" "
не бе въпрос
и отговор не беше
това беше ти
в разтворените ми устни
изричащи всичко и нищо
готови да посрещнат и изпратят
целия свят през себе си

началата са осеяни със драматизъм,
подобно е и с краищата
сега ще бъдем скучни
без драма и без мисъл
осланяй се на невъзможност
пречупена в възможност
кажи ми само
" "
и там ще бъда
готова на нещо
а може би нищо
си бил и ще бъдеш -
няма да търся
с разтворени желания
ще дишам,
но не очакващи прегръдка

седем идва за да сложи
не финал
а мъничка отметка
поредна запетайка
в цялата вечност
на думите ни

когато
питаш се
за край
и за начало
ще се препънеш в края
а главата ти
ще се разбие
във началото

когато
тъсиш
Аз и Теб
и всичко е
и нищо е
е възможно
да пропуснеш
празнотата

когато
ляво е отдясно
а дясното е ляво
не забравяй
че в играта
има съдия
и правила
и вакуум
***
бръкни
навътре в себе си
през отвора
на между 3 и 7

кое е край
кое начало
когато нямаш цветове
когато нямаш име
когато си без форма

коя съм аз
и кой е той
когато всичко
когато нищо
когато каквото е не ще е

ляво е дясно
а дясно е ляво
играта ми е безмилостен кръг
в който обичам да губя
за да спечеля

в изгубения вакуум на канала
ще пея свойта песен
до самия край-начало

не виждам днес
не искам и да чувам
осланям се на вечното ти празно
което ще ми шепне правила
за сутрешно самозадоволяване

бъркам дълбоко
в себе си

сутрин
много отдавна убих
способността
да създавам светове
а сега владея
сметище препълнено
с изгнилите ми истини
и мога
само да предложа
моят свят на другите
а той без време е
без форма и крайници
осакатен
от едно вече забравено Ляво
и наместо очи
имам канали
умееш ли да докоснеш
дъното на главата ми
мазно и гнило
под тинята ми ще откриеш
че под тинята ми няма нищо
и докато си търсила
изринала си всичко ценно

всяка сутрин
лице в лице
с окото на канала
бодем си мислите
изваждаме ги
и ги гледаме отвътре
ехо е
и тихо е
всяка жива твар
мълчи
есен е
и тясно е
за аз и ти
когато няма име

тази сутрин
лице в лице
с око на ябълка
от дълбините на канала
чух скъсана паяжина
да пее отъствието ни

няма сутрин
няма да
без новото начало
на отделителния цикъл
отделяй очите ми
и ги изхвълряй
там където всеки град
умело хвълря истините си

3 дни е малко

7 дни е много

когато създваш света
за да си тръгнеш

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
а паяците ще изстенат
от зука
на как се къса паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш целият
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало

мълчи
и ме следвай

в поле на възможности
тихи паяжини несбъдване
ще сочат присъствието ми
нечути шепоти
на есенни самоубийци
ще бъде името ми

ти ще бъдеш края ми
ти ще бъдеш началото ми
ти никога няма да си

млъкни

когато
в тъмнината
в тунела
във мокрите мисли
умело избягваш
откъснати парчета
от райската ябълка
която вечер
захвърлям сама
(последен изстрел
срещу безименен виновник)
а денем оплождаш отново

тогава мълчи

защото те обичам
моя мила смелост
а обичам те
е сянка на мъртвец

сега е ценърът
на нашето безвремие
където
моя мила смелост
обичам те до болка
всеки път
когато ме предаваш
а аз
отново искам да сънувам
и да се събудя във съня
на аз и ти и ние
когато
нито сме били
не ще и бъдем
но все още сме
а този сън се казва
"и точките
ще се превърнат
в запетаи"

"сега" е центърът на вселената ни
съшита от несбъднати желания
разкъсани от нечие оплождане
химери
счупени стъкла
в които ще въргаляме
смелостта си
да минем отвъд
и ти и аз
(да, тя и той)
сме то
едно безформено червено
като кръв стичаща се в банята
не бяхме и не сме и не ще бъдем
когато нашата не-плът
плюс малко мисли
създават нов поток енергия
канал от нещо повече от
бяхме или бъдем
и пътя истината и живота
ще ги издъвча и изплюя
в дупката между секундите
в тинята на наквасено от смисли време
ние ще сме само запетайки
,

Ръкавел е дестинация
натам пътувам
погълнат в дим
облъхан в спомени
където двама
ще запушим краят му
и ще погълнем светлината
в която ще обичам
а семето
на плод ще се превърне
за да бъдат пренебрегвани
обелките
които с думи
в полъх мним
ще дефрлорират
твоята химера
тогава
следва
за да има после
а е нужно сега
и обичам те
е обелка без съдържание

обичам те
е обелка без съдържание
в лапите на неможещите
затова
не ме обичай никога
сега :
разкъсвай вятъра ми
облизвай мозъка ми
защото нямам "къде"
и загубих "където"
а всяка нова
закъсняла за себе си дума
чертае новото пространство
***
засмукани от "следва"
ще чакам в ръкава на продължението

погледни надясно
и ще ме намериш
скрит под тинята
да те желая
но ще те изтрия цялата
за да се върнеш
във безкрая

там-

кръг
без периферия
без център
измит от вятъра
на "беше нещо повече"
защото нищо съм
и всички сте
и нищо сте
а всичко съм
ела при мен без спомени
за да изтриеш моите

навън-навътре
надолу-нагоре
както го искаш,
кръговете ми са твои,
но нека бъде тихо
под цялата тиня,
и всичкото мръсно
сменя свойта категория
а вятъра е вече нещо повече
от започване на себе си

изтрий ме

потъвам в самозабрава
когато забравя за вятъра
и чуя твоето стига
малко преди началото
малко след края
там в блатото
където почва е тинята
и пръсти-тръстиките
изтрил себе си
знам че ще те намеря

имам честта да ти кажа стига
характерно начало
когато се спускаш надолу
подминавайки границите
ровейки в пръстта
с бясни нокти
стигам там и те чакам във влагата

когато край е
началото
а началото спомен
все още ли бързаш сред вятъра
бушуващ в главите на другите