театър
три антракта
актьорите
облекли с дим
телата си
съблекли ролите
говорят
в тъмното
зад сцената
за нуждата от липса
за липсата на смисъл
ръкомахайки
с цигарите
чертаейки
червени линии
в картина
-
платното е завеса
пламъците са безсмислени

безпаметно е моето без мислие
и по-бяла от всякога
посоката между устоите ми
сочеща право навътре
към кухината останала
след последното нямане
пронизващ е погледа ти
забил се между двете ми истини
където смисъла сляпо
се блъска във мислите
без мисъл
е нашия смисъл
когато завъртане е нашето бягство
изтриване - нашто начало
не ме изтривай! не напълно-
протрита нежност в 3 абзаца:
за нуждата от липса
за липсата на смисъл
за тичащи към себе си оголени горящи мисли

сега