сме със теб
в едно и бяло
изтичащо в остатъка
на ампутиране и ръбове
до черното на облото
на обреда и въглени
ще сме покрити
с пепел
материя
която рее се
със вятъра
и ражда се
когато чезне
в безплътното пространство
на изгубени
във превода
ще сме със теб тогава
и няма да те търся
по-реална от овал
на морска пяна
единствена и плътна
когато в ледове скована

относителни са полетите
криле на желанието
или на бягство от себе си
тази вечер кацам
в обгорен от мисли кръг
където ритуално
чакаш ме овъглен
да изгорим в едно
едно какво?
каквото няма
не търся
не намираш
това е нашата надупчена от неразбиране материя
без преводач, без книгата с инструкции
отпреде на която да се кланяме
сега сме голи
отметки върху бялото
бялото какво?
каквото няма
няма ме
не ме търси
и няма да намирам

три бели гълъба се таят над гардероба в моята стая
три бели гълъба зареяни в езеро
езерото зареяно
в поглед в окото на черната птица
разкъсва огледалото с поглед и пръсти
и огън и огън и огън
горящ някак си
некъде някога неопределено зявинаги без винаги
и крещи птицата не кряка
крещи истините са относителни

.
.
.
някога
някъде
някак си

ще ме топлиш
с неопределеността си
ще те моля
за да гребам
с шепи от плътта
която да зачевам
ще бъда само
птицата от снимка
закачена в твойта стая
разпорила тапета
в опит за свободност

очите ти пробиват
моите тапети
мойта истина
бледнее
когато две "някак си"
обръщат ме наопаки
с хастара ми навънка
и свободата, ще пищя отляво,
не е това което мислех че ще бъде
---------------------------------
влизам ли
или излизам
или просто съм обърната обратно
и гледам през твоите
две
истини

влизаш ли
или излизаш
била ли си
някога
някъде
покажи ми
твоят стълб
на упование
и вяра
с когото
зачеваш посоките

всеки взима
и моли
позволение
от 3 и 7
стъпил върху 5
режа от себе си
преди да позволя
на другите
да късат от мен
плът

малко преди
и съвсем малко след
завъртях се 1 път
и спряла пред същия вход
в л и з а м

празнотата в очакване
на следващия гонг
признаващ постъпките ни
макар че такива няма
няма и да има
не и без магията
на обвити в мъгляв дим тела
между 3 и 7 има само тръпки
по и за
отминало и бъдещо
а истината остава
притисната между ни
в опити да диша
но ние няма да й позволим
нали

когато легна си
със думите
без край
и без начало съм

тогава
има само граници-
измислени
забравени
прекрачвани
без драматизъм
или смисъл

и тихо е
в главата ми
а неподвижни
устните
с очите си
мълвя желания
да притежавам
на межу 3 и 7
празнотата

събудих се и казах
" "
не бе въпрос
и отговор не беше
това беше ти
в разтворените ми устни
изричащи всичко и нищо
готови да посрещнат и изпратят
целия свят през себе си

началата са осеяни със драматизъм,
подобно е и с краищата
сега ще бъдем скучни
без драма и без мисъл
осланяй се на невъзможност
пречупена в възможност
кажи ми само
" "
и там ще бъда
готова на нещо
а може би нищо
си бил и ще бъдеш -
няма да търся
с разтворени желания
ще дишам,
но не очакващи прегръдка

седем идва за да сложи
не финал
а мъничка отметка
поредна запетайка
в цялата вечност
на думите ни

когато
питаш се
за край
и за начало
ще се препънеш в края
а главата ти
ще се разбие
във началото

когато
тъсиш
Аз и Теб
и всичко е
и нищо е
е възможно
да пропуснеш
празнотата

когато
ляво е отдясно
а дясното е ляво
не забравяй
че в играта
има съдия
и правила
и вакуум
***
бръкни
навътре в себе си
през отвора
на между 3 и 7