всяка сутрин
лице в лице
с окото на канала
бодем си мислите
изваждаме ги
и ги гледаме отвътре
ехо е
и тихо е
всяка жива твар
мълчи
есен е
и тясно е
за аз и ти
когато няма име

тази сутрин
лице в лице
с око на ябълка
от дълбините на канала
чух скъсана паяжина
да пее отъствието ни

няма сутрин
няма да
без новото начало
на отделителния цикъл
отделяй очите ми
и ги изхвълряй
там където всеки град
умело хвълря истините си

3 дни е малко

7 дни е много

когато създваш света
за да си тръгнеш