събудих се и казах
" "
не бе въпрос
и отговор не беше
това беше ти
в разтворените ми устни
изричащи всичко и нищо
готови да посрещнат и изпратят
целия свят през себе си

началата са осеяни със драматизъм,
подобно е и с краищата
сега ще бъдем скучни
без драма и без мисъл
осланяй се на невъзможност
пречупена в възможност
кажи ми само
" "
и там ще бъда
готова на нещо
а може би нищо
си бил и ще бъдеш -
няма да търся
с разтворени желания
ще дишам,
но не очакващи прегръдка

седем идва за да сложи
не финал
а мъничка отметка
поредна запетайка
в цялата вечност
на думите ни