мълчи
и ме следвай

в поле на възможности
тихи паяжини несбъдване
ще сочат присъствието ми
нечути шепоти
на есенни самоубийци
ще бъде името ми

ти ще бъдеш края ми
ти ще бъдеш началото ми
ти никога няма да си

млъкни

когато
в тъмнината
в тунела
във мокрите мисли
умело избягваш
откъснати парчета
от райската ябълка
която вечер
захвърлям сама
(последен изстрел
срещу безименен виновник)
а денем оплождаш отново

тогава мълчи

защото те обичам
моя мила смелост
а обичам те
е сянка на мъртвец