кое е край
кое начало
когато нямаш цветове
когато нямаш име
когато си без форма

коя съм аз
и кой е той
когато всичко
когато нищо
когато каквото е не ще е

ляво е дясно
а дясно е ляво
играта ми е безмилостен кръг
в който обичам да губя
за да спечеля

в изгубения вакуум на канала
ще пея свойта песен
до самия край-начало

не виждам днес
не искам и да чувам
осланям се на вечното ти празно
което ще ми шепне правила
за сутрешно самозадоволяване

бъркам дълбоко
в себе си

сутрин
много отдавна убих
способността
да създавам светове
а сега владея
сметище препълнено
с изгнилите ми истини
и мога
само да предложа
моят свят на другите
а той без време е
без форма и крайници
осакатен
от едно вече забравено Ляво
и наместо очи
имам канали
умееш ли да докоснеш
дъното на главата ми
мазно и гнило
под тинята ми ще откриеш
че под тинята ми няма нищо
и докато си търсила
изринала си всичко ценно

всяка сутрин
лице в лице
с окото на канала
бодем си мислите
изваждаме ги
и ги гледаме отвътре
ехо е
и тихо е
всяка жива твар
мълчи
есен е
и тясно е
за аз и ти
когато няма име

тази сутрин
лице в лице
с око на ябълка
от дълбините на канала
чух скъсана паяжина
да пее отъствието ни

няма сутрин
няма да
без новото начало
на отделителния цикъл
отделяй очите ми
и ги изхвълряй
там където всеки град
умело хвълря истините си

3 дни е малко

7 дни е много

когато създваш света
за да си тръгнеш

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
а паяците ще изстенат
от зука
на как се къса паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш целият
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало

мълчи
и ме следвай

в поле на възможности
тихи паяжини несбъдване
ще сочат присъствието ми
нечути шепоти
на есенни самоубийци
ще бъде името ми

ти ще бъдеш края ми
ти ще бъдеш началото ми
ти никога няма да си

млъкни

когато
в тъмнината
в тунела
във мокрите мисли
умело избягваш
откъснати парчета
от райската ябълка
която вечер
захвърлям сама
(последен изстрел
срещу безименен виновник)
а денем оплождаш отново

тогава мълчи

защото те обичам
моя мила смелост
а обичам те
е сянка на мъртвец

сега е ценърът
на нашето безвремие
където
моя мила смелост
обичам те до болка
всеки път
когато ме предаваш
а аз
отново искам да сънувам
и да се събудя във съня
на аз и ти и ние
когато
нито сме били
не ще и бъдем
но все още сме
а този сън се казва
"и точките
ще се превърнат
в запетаи"

"сега" е центърът на вселената ни
съшита от несбъднати желания
разкъсани от нечие оплождане
химери
счупени стъкла
в които ще въргаляме
смелостта си
да минем отвъд
и ти и аз
(да, тя и той)
сме то
едно безформено червено
като кръв стичаща се в банята
не бяхме и не сме и не ще бъдем
когато нашата не-плът
плюс малко мисли
създават нов поток енергия
канал от нещо повече от
бяхме или бъдем
и пътя истината и живота
ще ги издъвча и изплюя
в дупката между секундите
в тинята на наквасено от смисли време
ние ще сме само запетайки
,

Ръкавел е дестинация
натам пътувам
погълнат в дим
облъхан в спомени
където двама
ще запушим краят му
и ще погълнем светлината
в която ще обичам
а семето
на плод ще се превърне
за да бъдат пренебрегвани
обелките
които с думи
в полъх мним
ще дефрлорират
твоята химера
тогава
следва
за да има после
а е нужно сега
и обичам те
е обелка без съдържание

обичам те
е обелка без съдържание
в лапите на неможещите
затова
не ме обичай никога
сега :
разкъсвай вятъра ми
облизвай мозъка ми
защото нямам "къде"
и загубих "където"
а всяка нова
закъсняла за себе си дума
чертае новото пространство
***
засмукани от "следва"
ще чакам в ръкава на продължението

погледни надясно
и ще ме намериш
скрит под тинята
да те желая
но ще те изтрия цялата
за да се върнеш
във безкрая

там-

кръг
без периферия
без център
измит от вятъра
на "беше нещо повече"
защото нищо съм
и всички сте
и нищо сте
а всичко съм
ела при мен без спомени
за да изтриеш моите

навън-навътре
надолу-нагоре
както го искаш,
кръговете ми са твои,
но нека бъде тихо
под цялата тиня,
и всичкото мръсно
сменя свойта категория
а вятъра е вече нещо повече
от започване на себе си

изтрий ме

потъвам в самозабрава
когато забравя за вятъра
и чуя твоето стига
малко преди началото
малко след края
там в блатото
където почва е тинята
и пръсти-тръстиките
изтрил себе си
знам че ще те намеря

имам честта да ти кажа стига
характерно начало
когато се спускаш надолу
подминавайки границите
ровейки в пръстта
с бясни нокти
стигам там и те чакам във влагата

когато край е
началото
а началото спомен
все още ли бързаш сред вятъра
бушуващ в главите на другите